Скорошни изследвания показват, че такава изолация всъщност не е съществувала и пренос на гени между двете морета се извършва непрекъснато. Едно от доказателствата е уловът на сафриди (нередовен, но съществуващ), дълги по половин метър, които са излюпени след кръстосване на 20-сантиметровия черноморски подвид с малко по-едрия средиземноморски. Такова засилване на морфологичните характеристики се нарича хетерозис и често се използва при селекцията на домашни животни и растения. Изкуствено отглеждане на сафрид в Черно море обаче не съществува, а и гигантските екземпляри са доста редки, така че нека се запознаем по-отблизо с дребната синьо-сребриста рибка.

Черноморският сафрид Trachurus mediterraneus ponticus е от семейство Carangidae, което е в близка родственост с тези на лефера и на лаврака. Подобно на тях сафридът се храни най-често с други видове риба (заради размерите му това са цацата и хамсията), както и с разнообразни ракообразни. Една от отличителните му особености е извитата странична линия, която е маркирана с видоизменени в щитчета люспи. Тя е основен сетивен орган за рибите и чрез нея те усещат движението и вибрациите на водата, което осигурява тяхното ориентиране в пространството, както и възможността да живеят в пасажи. Стратегията на многобройността и съвместният живот определят и подходите за улов на сафрид. Традиционно се лови с мрежи, хвърлени от лодка, на чепаре с десетина куки и с даляни и техните перпендикулярни на брега мрежи, закрепени между дървени колове, които все още успяват да се намесят в презастроения пейзаж на българските морски брегове.

Масовостта на сафрида донякъде определя и начините му на приготвяне. Докато за калкана все още, според мен неоснователно, се смята, че е най-добър пържен и не бива да се хаби за манджи, многобройните дребни рибки от край време намират мястото си в гювечи, но също и мариновани в буркани. Тук съм склонен да призная, че хрупкавата граца (дребен сафрид) често ме привлича като избор в черноморските капанчета, особено ако са си направили труда да приготвят и чеснов сос към нея.

В момента сафридът е на второ място по количество като промишлен улов в Черно море след цацата, липсва забранен сезон, поради твърде дългия размножителен период, а минималният размер позволен за улов е 12 см.

от Людмил Хайдутов

Източник: menumag.bg